Оптичното влакно е тънка прозрачна нишка, обикновено направена от стъклено влакно или пластмаса, използвана за предаване на светлина и светлинни сигнали. Разделът от техниката, който се занимава със свойствата на оптичните влакна, се нарича влакнеста оптика.През 1966 г. Чарлз Као изчислява, че за да бъдат полезни за предаване на информация на дълги разстояния, стъклените влакна трябва да имат затихване по–ниско от 20 dB/km. Първото използваемо оптично влакно е изобретено през 1970 г. от изследователите Маурер, Кек, Шулц и Зимар, които работили в американската "Corning Glass Works". Те произвеждат влакно със затихване от 17 dB/km като легират силициево стъкло с титан. Затихването на сегашните влакна е 0,3 – 0,5 dB/km, а на съответстващите им медни коаксиални кабели – 40 – 60 dB/km. Първият трансатлантически оптичен кабел, предназначен за телефонна връзка, е влязъл в употреба през 1988 г.